Доц. д-р Маруся Любчева

/Кръгла маса по проблемите за развитие на Пристанище Бургас/

Активната дискусия „за” или „против” реализирането на японския заем за изграждането на контейнерен терминал в Пристанище – Бургас трябва да се разглежда не само и единствено като някаква сума пари, която трябва да се вземе днес, а утре да се възстановява.  Въпросът трябва да се разглежда  не само в контекста на развитието на пристанище – Бургас, а за развитие на Бургас като пристанищен град. Това е простичкият превод, който всички трябва да направим, на този понякога толкова изострен дебат. Има съществена разлика между двете позиции. И точно за това трябва да водим дискусии без да ги политизираме и с поглед за развитието на Бургас и региона. Съсредоточаването  единствено върху проблема с японския заем за изграждане на контейнерния терминал опростява  не само дискусията, но не дава никаква представа за стратегическите насоки за развитието на Бургас и региона. Очевидно е, че съществува дефицит на информация, което позволява различни  интерпретации, лишени от потенциал за развитие. Съществува и друг проблем, който по принцип пречи на всякакво развитие. И това е отсъствието на взаимодействие между институциите, отсъства обективен обмен на информация, което затруднява базата за  дискусия. Със сигурност могат да се развиват различни тези, но трябва да се съобразим с това, че пристанище Бургас има генерален план – да , единственото българско пристанище с такъв план. И той съществува от доста години. В него е залегнало изграждането на контейнерен терминал. Нещо повече, изграждзането на контейнерен терминал е  залегнало в общинската стратегия за развитие, съществува в регионалния план за развитие на Югоизточния планов регион и никой не е променил това. Защо тогава се промени позицията за изграждането на контейнерния терминал и по този начин се променя генералния план?. До този момент на дискусията никой не изказа мнение против терминала по принцип. И точно затова трябва да си припомним нещо изключително важно  и това е геостратегическото и геополитическо място на Бургас, на Бургаски регион  в контекста на международния транспортен трафик. За това днес никой не каза дума. А то е определящо, ако искаме да имаме развитие  на региона. Това се оценява от редица външни наблюдатели, защо ние го премълчаваме и дори омаловажаваме. Няма съмнение, че наличието на контейнерен терминал ще бъде определящо за това развитие. Защото нас ще ни оценяват  по нивото на технологичност, на оперативни възможности на действие на пристанищетои ще ни сравняват с други пристанища – не е тайна кои са те , и не е тайна, че те се подготвят. Никой няма да ни признае за сериозно пристанище по някакви приспособления, които се правят на друг терминал. Става въпрос за сигурност и за висока технологичност, които се постигат със специализирани методи. Независимо от кризата в момента, която  е обхванала всички страни, а България може би по-сериозно. Но кризата ще премине и после другите ще се окажат подготвени, а Бургас – не. Не зная точно от кои източници се черпи информация за наличните товаропотоци и евентуалните потоци, които могат да преминамат през бургаското пристанище, но е факт, че Турция работи сериозно за влияние в Черноморския регион, Румъния също. Румъния координира почти всички въпроси, свързани с развитието на Черноморския регион в ЕС, пристанище Констанца , независимо от данните, които цитирате тук,  се развива изключително сериозно. Ние просто трябва да бъдем  конкурентноспособни. Затова е необходим този терминал. Не става въпрос за 305 милиона, които държавата трябва да плати в момента, а те не са толкова и всички присъстващи в залата знаят, че това е така. Но няма да влизам в подробности. Става въпрос за стратегия за развитие. Става въпрос за стратегическа преценка на всички възможни ресурси – от оперативна програма, от японския заем , а е възможно да се ползват и средства от други програми и политики на ЕС. И с всички тези възможни ресурси, поставени на масата на дискусията, да се определи кога  от кой ресурс за какво да се изразходва. Ако средствата по ОП транспорт до 2013 година са фиксирани, защо  до този период да не се използва заемът, а на по.-късен етап средства от програмата да се използват за нещо друго – вероятно също толкова важно. Важно е обаче всичко да е ясно, прозрачно, институциите от София, които се занимават с управлението на морските нъпроси да дойдат тук на терен и да се реши на място какви са перспективите и как да се постигат. Така се прави в ЕС – разви се Черноморската синергия, сега се развива стратегия за Черно море , има  приети решения за интегрирана морска политика , за развитие на пристанищните градове, има бяла книга за морската политика и редица други документи, които се реализират в определени политики. И всичко става след сериозно обсъждане с европейските граждани. Това трябва да е и нашият модел. Нямаме право да стоим безучастни и вместо да свеждаме дебата до едни около 300 милиона, да направим дебат как да се доведат действително инвеститори, как да подпомогнем Пристанище - Бургас да увеличи товаропотока  е след време някои от съседните ни страни да не казат, че тяхното пристанище на Черно море е Констанца, а да казват, че тяхното пристаще е бургаското. Тогава ще можем да кажем, че Бургас е пристанищен град.