В момента, когато вниманието на хората е насочено към много сериозни проблеми, свързани с жестокото  земетресение в Япония, ядрената катастрофа, драматичното повишение на цените на храните, недоволството на различни социални групи, вероятно много малко внимание се отделя на един въпрос, какъвто е проучването и търсенето на нефт в Силистар. Той остана някак си в страни. Тъй като това на този етап е само документ – разрешение, то като че ли вълнува повече  местните органи на властта, отколкото гражданите, които ще бъдат пряко засегнати от неговата реализация.

Всъщност, Силистар е само формалното наименование на това „решение”, тъй като то касае една територия от около 7000 кв. км. и достига до р. Камчия. В този смисъл не касае само жителите на Община Царево, а жителите на цялото южно черноморие. Имайки предвид затворения характер на Черно море, интервенцията по проучването и търсенето на нефт ще засегне цялото Черно море.

Няколко въпроса все пак трябва да бъдат поставени, с надеждата, че те няма да останат риторични:

На първо място защо е дадено разрешение от правителството, без да се поставя въпроса за изготвяне на ОВОС. Става въпрос за огромна територия и богат  природен ресурс – биоразнообразие, воден басейн, брегова зона, защитени територии, хабитати, както и за рисковете, които подобно проучване може да предизвика – за живота и здравето на хората, за поминъка по  крайбрежието, за  туризма.

На второ място, според Закона за подземните богатства  има изисквания при търсене на подземни богатства, които никъде не се дискутират и не е ясно дали фирмата, получила разрешението за проучването,  отговаря на тях.

На трето място стои въпроса за капацитета на фирмата, която  се готви да проучва  - експертен, технологичен, технически и финансов.

Не се говори за план за превенция на инциденти, нито на план за ликвидиране на последснвията от евентуални аварии и инциденти.

На тези въпроси трябва да дадат отговор съответните министри, които са отговорни в съответствие със законодателството на странта.

Известно е, че дълбоководното сондиране  е сложно като технология и изисква сериозни  ресурси. И то не е по силите на всяка , при това малка, компания. Смисълът на разрешението е в продължение на 5 години да се осъществява проучване, а впоследствие при евентуален добър резултат,  територията да се даде на концесия. И това го прави определящо за развитието на региона

От обяввяването на намерението на правителрството до момента на даването на разрешението е изминало доста време – достатъчно да се предвидят всички въпроси, свързани  с реализирането на идеята за проучването. Но това очевидно не се е случило.Защото разрешението е дадено „на зелено” и в изпълнение на принципа на двойния стандарт. Ако цитираме изказването на премиера по отношение на аварията  на нефтената сонда в Мексиканския залив „Като виждаме какво става в Мексиканския залив, няма как да се съгласим да строим Бургас - Александруполис”, то перефразата  в случая с разрешението би трябвало да звучи така „Като виждаме какво става в Мексиканския залив, няма как да се съгласим да дадем разрешение за търсене на нефт чрез дълбоководен сондаж в Силистар”. Но... решението звучи точно обратно.

Всъщност въпросът дори не е в двойния стандарт, с който днес  се мери политиката. Става въпрос за предприемане на всички необходими  мерки за предотвратяване на инциденти и аварии и всички произтичащи от тях последствия. И когато се направи оценка и анализ на риска, и се дадат необходимите гаранции за сигурност на природата и населението, тогава  само най-големите скептици биха казали „не”.

Още един аргумент в посока  на необходимостта от откритост и яснота на процедурите – в ЕС се готви  стратегия за Черно море. Тя ще изисква координацияа на действия и политики, които засягат Черно море – общо за целия регион.  България трябва да се съобрази с това. Страната ни имаше и продължава да има  други възможности да играе по-значима роля в Черноморския регион.

Европейската комисия в момента обсъжда възможността за забрана на дълбоководното сондиране, имайки предвид рисковете и опасностите, които  то предизвиква и последствията, на които сме свидетели след разлива в Мексиканския залив. България вероятно също участва в тези обсъждания и вероятно също трябва да се съобрази с тях.

Всички  ще се радваме изключително на успеха на това начинание – кой не би искал да притежава нефтен кладенец- но само когато са налице всички условия това да се случи.

Доц.д-р Маруся Любчева