Доклад на Черноморската комисия

РЕЗЮМЕ

 

Черноморският регион се оформя като самостоятелен, но той е спорен и понякога опасен съсед. Преминал през безброй политически трансформации през времето, сега отново, се превръща в обект на интензивен дебат. Това отразява променящата се динамика на черноморските страни и сложната действителност на техните политики и конфликти, икономики и общности. Географията, чуждите интереси и отношенията на региона с останалата част от света до голяма степен обясняват активизирането. Свързвайки Европа с Азия, Черно море е мост между Север и Юг и Изток и Запад. Нефт, газ, транспорт и търговски пътища, всичко това е от изключително значение при изясняване нарастващото значение на региона.

Истинските приоритети и нужди на региона все още са широко игнорирани както от вътрешни, така и от външни сили. Въпреки засиления интерес в района от всеки- от нефтен магнат до външни министри- Черно море продължава да не привлича достатъчно внимание от тези, които би трябвало да мислят за това как страните от региона биха могли да разрешат техните общи проблеми заедно, вместо да си съпреничат помежду си за власт и влияние. Част от вината за това състояние би могла да се припише на провала на регионалните актьори да достигнат до обща визия за бъдещето. Появата на Черно море като регион между региони и конфликтният дневен ред на могъщи местни и външни играчи  изкривяват необходимия регионален фокус и по този начин замъгляват последиците.

Със своя подход, Комисията се е стремяла към насърчаването на една всеобхватна стратегия, взимайки под внимание нуждите, приоритетите и интересите на всички заинтересувани. С тази цел, Комисията положи съзнателни усилия да изслуша всички засегнати страни, включително и гражданското общество. Тя проведе срещи в Истанбул, Москва и Берлин, а членове на Комисията също така проведоха изследвания и написаха четири политически доклада за да очертаят колкото се може по- широка песрпектива, касаеща бъдещето.

Като резултат, Комисията стигна до заключението, че бъдещето на региона зависи от по- нататъшната демократизация и икономическа интеграция с останалата част от света. То също така се нуждае от засилено усещане за сигурност, политическа стабилност, устойчиви опити за разрешаване на продължителните конфликти и отказа от употребата на сила в тази връзка.

Черноморските политики работят най- добре, ако подходът е регионален. Държавите за които ства дума трябва да бъдат окуражавани да търсят регионални решения за регионалните проблеми. Заинтересуваните страни трябва да осъзнаят необходимостта да се справят заедно със задачите и да позволят на недържавни играчи, като бизнес сектора, НПО-тата и гражданското общество, да играят реална роля в изработването на решенията.

 

Текущото състояние на нещата е, и ще бъде, определяно от следните ключови предизвикателства:

Енергия и енергийна сигурност:

Способността да се постигне рационален баланс между съответните интереси на всички играчи, което ще рече сигурност на доставките за потребителите, сигурност на поръчките за производителите и сигурност на приходите за транзитните страни, ще бъде първостепенен въпрос за развитието на успешен модел на сътрудничество между Черноморските държави.

Измерения на регионалната сигурност:

Текущите опити за определяне на отношенията на ЕС, Америка и НАТО с Русия ще разкрие дали в региона ще надвият настроенията за сътрудничество или настроенията за съревнование. Същото може да бъде казано и за отношенията между Турция и Русия. Москва все още е бдителна относно гравитирането на бившите социалистически страни около Запада.

Поддържане на просперитет и повишаване на жизнените стандарти

От изграждане на нация към изграждане на регион:

Тенденцията някой от бившите съветски републики в региона да клонят към авторитаризъм и рестриктивни икономически политики, съпроводена от предизвикателствата, които представляват сепаратистките движения и междудържавните спорове, са пречка за насърчаване на отношения на сътрудничество.

 

Мир и сигурност

Дебатът относно динамиките в сигурността на Черноморския регион има географско измерение, отчитайки евразийското разположение, както и главните стратегически транспортни и търговски артерии. Той също така има и перспективи, свързани с природните ресурси, визирайки енергията, и включва изменящия се характер на заплахите и актьорите, било то от конвенционален или необикновен вид.

Големият номер на регионални и извънрегионали актьори предполага противоречиви интереси, които изтеглят вариантите за политика на сигурност в Черноморския регион в различни посоки. Това е особено видно във властовата игра между Русия и Евро- Атлантическата общност.

Колкото до ЕС, неговата политика се разви от залагането на договореностите, двустранните отношения, към по- холистичен подход. Това означава разглеждане на Черно море като район за самостоятелна кохезионна политика, концепция, дефинирана за първи път в Черноморската синергия от 2008 г.

Много от държавите в региона, приклещени между позициите на по- силните актьори, практикуват и прилагат различни политики, отговарящи на степента им на вярност към Русия, ЕС или Трансатлантическата общност. Турция обаче изглежда предлага подробна визия за региона, вкл. наскоро еволюиралата й регионално- ориентирана и „нулеви проблеми със съседите” външна политика. За сравнение, по- малките крайморски страни, особено Румъния, се противопоставят на това, на което те гледат като „Турско- Руско съвместно управление” и се опитват да привлекат „допълнителни регионални сили”, особено САЩ, за да балансират влиянието на двамата основни регионали актьора.

Междувременно страните- членки на Ес Гърция, България и Румъния търсят начини да засилят влиянието на Съюза и неговата роля в общите политики по сигурност, външни отношения и отбрана, поради липсата на ясно дефинирана политика на НАТО в Черно море. Следователно ЕС също се превръща в актуален играч в сферата на сигурността тук.

Чистият брой и сложността на заплахите за сигурността, както потенциални така и действителни, допринасят за общото възприемане на региона като несигурен и нестабилен.

Друг основен източник на притеснение е проблемът с енергийната сигурност. Важността на диверсификацията на енергийните доставки и рисковете, свързани със зависимостта от Русия и цената на газа и нефта от други източници за европейските пазари, превръщат Черно море в потенциален енергиен транзитен хъб и в същото време в зона на съперничество.

Поради тези причини, различните очаквания, перспективи и интереси на заинтересуваните страни възпрепятстват изграждането на режим на регионална сигурност. Досега изпитаните механизми за предотвратяване и разрешаване на конфликти са се оказвали неуспешни в Черноморския регион и тук има ясна необходимост от нови и креативни идеи в тази насока.

В този случай въпросът е дали една самостоятелна структура за сигурност за Черноморския регион, която отчита всички ключови фактори, предизвикателства и интереси е реалистична или той е обречен на по- нататъшна нестабилност, въпреки нарастващото му значение за извънрегионалните сили.

 

Икономическо развитие и благосъстояние

Кризата подложи финансовата система на региона под огромен стрес. Растежът рязко се забави, резултирайки в снижаване на икономическата активност и, за някой страни, болезнен процес на загуба на лостове за влияние. Въпреки че намесата на правителствата успя в стабилизирането на банките и предотвратяването на колапса на финансовата система, кризата подчерта икономическите слабости, които се нуждаят от спешно внимание.

Предизвикателствата включват дългосрочни демографски тенденции и заплахата, която те представляват за размера и качеството на работната сила, пенсионната система, бизнес средата и устойчивостта на програмите за социална сигурност, а ситуацията е допълнително усложнена от различните равнища на интеграция на страните в глобалната икономика и ЕС.

Добрите отношения с ключови актьори, включително САЩ, ЕС, Китай и Средноазиатските и Централноазиатските страни, са важни за икономическата перспектива.

Насърчаването на регионалното сътрудничество е основно предизвикателство, тъй като във впремена на икономическа криза, тенденцията при държавите е да упражняват повече държавен контрол и да не влагат ресурси в инициативи, които включват поемането на риск, доверяване на друг или разпределен суверенитет.

Важността на регионалния диалог по ключови сектори се засили от финансовата криза. Това включва банкиране и финанси, транспорт, енергия, телекомуникации, олесняване на търговията и защита на околната среда.

Много различните икономики в региона превръщат възможностите за икономическа интеграция в трудни, но по- дълбокото и диверсифицирано сътрудничество е както възможно, така и необходимо.

 

Демократични институции и добро управление

Повечето от държавите в региона имат слаба и неустойчива партийна система с много фрагментирана опозиция. Присъщи са клиентелизмът и намесата на олигарси в политиката.

Често под въпрос е качеството на демократичните институции и хоризонталната и вертикална отчетност остават принципно предизвикателство в контекста наслаби институции, повсеместна злоупотреба с власт, корупция и правителствен контрол върху медиите.

Други специфични черти, които могат да засегнат демократизацията са устойчивостта на проблемите на малцинствата в повечето страни, нарастващото неравенство между бедни и богати, възходът на национализма и популизма в Европа и Черноморския регион.

Други свързани измерения са ролята и влиянието на заинтересуваните страни като ЕС, САЩ и международни организации като ОССЕ и Съвета на Европа, всички те първенци по демократизация. Тяхното влияние до момента е слабо и частично.

В по- дългосрочен план, за да се минимизира разделението както вътре в страните, така и между тях, е необходимо всичките държави от региона да прегърнат всички аспекти на доброто управление, като демокрация чрез участие, силата на закона, прозрачността, отчетността и ефективността.

 

Регионално сътрудничество

Основната идея на регионалното сътрудничество е, че според него всяка страна може да се сдобие с допълнителна печалба, по- голяма от тази, която иначе би имала, ако действа сама.

Фактът, че много от страните дават приоритет на процеса по изграждане на собствените им институции, като изключват конструктивното и паралелно регионално развитие, в крайна сметка подкопава изграждането на последното и намалява дългосрочните печалби от първото.

Приоритизирането на регионалните политики е жизнено важно. Това означава фокусиране върху сектори, които имат истински регионален характер, които се нуждаят от взаимодействие на високо равнище между държавите, регионалните, местни и недържавни актьори и които са с трансграничен ефект. Имайки предвид нарастващото влияние и въвличане на ЕС, важно предварително условие е подходящият политически микс между подхода на местните заинтересувани страни и ЕС.

Организацията за черноморското икономическо сътрудничество, независимо от всичките и недостатъци, не е получила заслужения кредит, независимо от факта, че тя притежава всичките необходими инструменти и елементи, за да бъде свързващата регионална рамка за сътрудничество.

 

 

Текущото състояние на Черноморския регион и нарастващото му значение за различни заинтересувани страни предполагат, че има много, което да се направи за осигуряването  на мирно и конструктивно развитие, за превръщането му в надеждна общност, която не представлява опасност  за себе си и своите съседи. Това от своя страна налага специално внимание върху проблемите на сигурността, устойчивото развитие, регионалното сътрудничество и доброто управление. Това, което идва като изненада може би е, че необходимите инструменти, за посрещане на тези предизвикателства вече съществуват. Те включват регионални организации, финансови институции, нагодени към региона и много вече съществуващи политики и инициативи.

Възгледът на Комисията е, че основната отговорност за изработването на ясна и кохерентна визия за това как трябва да изглежда Черноморския регион след 10 години, е на самите регионали актьори.

 

Препоръки за политики

-       Визия 2020- Черноморско измерение

Създаване на нова свързваща концепция и политика, Черноморско измерение, от актьорите и страните в региона, фокусирани върху 2020 г. Целта би трябвало да е насърчаване на регионалното сътрудничество, при очакване на промени в съседство. Визия 2020 трябва да бъде изградена като ясна стратегия.

-       Засилване профила на Черноморския регионализъм

ОЧИС има нужда от подмладяване. Срещата на високо равнище по сличай 20 годишнината й през 2012 г. трябва да бъде възможност за подновяване на ангажиментите на нейните членки относно регионалното сътрудничество и провеждане на основни реформи с цел организацията да стане по- практична и с повече власт.

-       Справяне с конфликтите

Установяване на консултативна група на високо равнище за справяне с продължаващите конфликти и други очевидни проблеми в региона. Също така трябва да бъдат установени редица мерки за укрепване на доверието, както и структуриран диалог по сигурността по релевантни въпроси. Крайната цел на високопоставената група трябва да бъде усъществимостта на едно международно събрание по въпросите на Черно море, препоръчително на високо равнище, което да включва регионалите страни и заинтересуваните международни играчи.

-       Фокус върху икономически проблеми, които посрещат общи предизвикателства и реални нужди

Политики за подобряване на бизнес средата и улесняване на по- голяма икономическа активност през границите, както и установяването на редовни политически диалози между съответните власти трябва да бъдат прилагани, основавайки се на принципите на устойчивото развитие и борбата с климатичните промени и отговорната употреба на ресурсите.   

-       Поощряване и координоране на схеми за регионално сътрудничество на всички равнища

Трябва да се осъществи координация на множеството съществуващи схеми за сътрудничество, програми и инициативи за Черно море, за да може да се реализира пълният потенциал на региона. Приоритет е идентифицирането на проблеми, които биха могли да бъдат решавани регионално, вместо на национално равнище.

-       Стимулиране на междукултурния диалог

Сътрудничеството между университетите трябва да бъде засилено, като също така трябва да се окуражава по- голямото покритие на страните от журналисти от региона и за региона.

-       Насърчаване на целево обучение на професионални групи

Създаването на Черноморска академия за обучение би помогнало за целевото обучение на държавни служители, дипломати, млади лидери, парламентаристи и бизнес лидери в региона.

-       Насърчаване на доброто управление, гражданското общество и социалния диалог

Трябва да се окуражава включването на гражданското общество в изработването на политиките и тази обвързаност във връзка с доброто управление. Трябва също така да бъдат положени усилия за улесняване сътрудничеството между организации на гражданското общество в черноморските страни, включително и в конфликтните региони. Бизнес организации, като търговски камари, работодателски организации и профсъюзи също трябва да бъдат окуражавани да разговарят помежду си, за намирането и предлагането на регионални решения на общи проблеми.  

 

 

Вижте пълния материал - Визия 2020 за Черноморския регион - Доклад на Черноморската комисия /на английски език/